Колко пъти в живота ви сте мислили да започнете начисто и отначало? Навярно много. Ние, хората, имаме склонността да обмисляме възможностите за нов живот, всеки път, когато имаме някакъв проблем или сме изпаднали в някоя от дупките на живота. Аз самата много пъти съм мислила по въпроса за започването на нов живот и загърбване на всичко старо и вече ненужно. Никога не можеш, обаче, да се отърсиш от предишните случки, уроци, болки или съдби.

               В какво се крие същността на идеята за нов живот? Защо в отчаянието си често стигаме до решение да захвърлим всичко, да избягаме и да започнем от нулата всичко? Можем ли наистина да започнем нов живот някъде далеч, където никой не ни познава и няма да знае кои сме или откъде идваме? Замислих се над тези въпроси и това, което изниква в съзнанието ми са множеството пъти, в които животът ми е давал уроци, ситуации, в които съм попадала, които на пръв поглед изглеждат нерешими или обречени на пълен провал. Всеки път, когато съм се чувствала зле или дълбоко депресирана, наранена или измамена, съм се стремяла към нов смисъл на живот. Идвало ми е да замина ей така за някъде, без да се замислям къде, за започна отново живота си, да срещна нови хора, но някак си не ми е стискало. Майка ми казва, че да бягаш от проблемите не е решение. Трябва да се изправиш срещу тях и да ги решиш. Така ще си гарантираш душевен мир, удоволствие от начина на живот, дори може да започнеш да се гордееш със себе си, заради проявената смелост.

            Не е лесно, обаче. Мои приятели имаха сериозни проблеми преди доста време. Тяхното решение беше точно такова – избягаха от България, започнаха така желания нов живот и им потръгна. Сега си идват веднъж годишно, за да се видят с роднините си. Постоянно засипват социалните мрежи със снимки на своя живот в Испания. Показват жилището си, приятелите си и работата, която имат – такава, за която само можеш да мечтаеш. Възможно ли е обаче на всеки да се случи така? Заслужава ли си рискът? Аз не можах да се реша да загърбя всичко и близките си тук, като отида надалеч. За мен това не е нов живот. Според мен да започнеш начисто, трябва, както казва майка ми, да изчистиш отношенията си с всички, да решиш проблемите си и да вземеш решения какво да промениш в себе си, за да постигнеш мечтания начин на живот.

             В какво според вас се състои избора ни? Възможно ли е да започнеш напълно нов живот като избягаш от проблемите? Не е ли признак това бягство за слабост на личността? Как разбирате вие идеята за „нов живот”?

Информацията е предоставена от форума за личностно развитие аз мога бг